Има едно място във всеки град, селище или махала, обгърнато от вечен
покой и тишина. Това са гробищата. Наредените от десетки години
надгробните камъни са и начин да погледнем чрез тях назад в миналото.
Във всеки от тях има информация не само за кой е човекът, който е
погребан, кога е живял и умрял той. Камъните могат да разкрият и
страници от историята.
С паметните плочите близките обозначават къде е погребан скъпият им
покойник, посочват на приятели и роднини мястото, където да почитат
неговата памет. Върху тях са изписани името на починалия, годините на
раждане и смърт, други надписи в негова памет и евентуално някакъв
религиозен или светски символ.
Изработени от различни материали, форми и модели надгробните камъни са
маркер и на любовта и паметта на потомците, средство за проследяване
на живота на починалия. Нещо повече могат да хвърлят светлина и към
миналото и в този смисъл са и свидетелство за историята. Такива са
безименните надгробни плочи в мюсюлманските гробища на България.
По време „възродителния процес" из много от гробищата на мюсюлманите
комунистическият режим пусна бригади с чукове, които строшиха
надгробните паметници на турците и помаците, заради изписаните върху
тях турски имена. Върху надгробните камъни на починалите между 1984 и
1990 година беше забранено да се изписват други имена на покойниците,
освен наложените насила български имена. Заради забраната роднините
оставяха камъните без име или изписваха само първите букви на името и
фамилията. По-този начин се противяха да пишат насила дадените им нови
имена.
Вече 20 години от промените тези безименни надгробия все още стоят
безмълвни в мюсюлманските гробища. Появиха се две мнения свързани с
тях. Според едни, след като вече няма никакви ограничения имената на
починалите трябва да се изпишат върху плочите, за други е по-добре е
да останат безименни като свиделство за една черна страница от
историята.
Повечето не знаят какво повеляват каноните на ислямската религия.
Според районния мюфтия на Кърджали Бейхан Мехмед това, че по време на
възродителният процес хората не можеха да изпишат имената върху
надгробните плочи и тези безименни гробове все още стоят така, не е
грях. Но, ако има възможност, трябва да се изпишат.
Според религията временните забрани се превръщат във временни
разрешения. Ако близките на погребаните в безименните гробове не са
тук, ако няма кой да се грижи за тези гробове, могат да се оставят и
така, но, ако имат близки или наследници, те трябва да се погрижат и
да изпишат имената на покойниците върху плочите, за да не останат
неизвестни, казва Мехмед.
Местан Адалъ от село Островица си спомня, че преди 1990 г. в селското
гробище много от плочите с турски имена били счупени, надписите по тях
били заличени с вар или боя, за да не се четат.
След толкова години от тези мрачни дни все още има много гробове без
изписани имена на мъртъвците. Близките им са в Турция или в различни
европейски страни. В последно време се забелязва, че когато се връщат,
много от тях сменят плочите с нови. Носят даже направо готови от
Турция.
Сложно е, ако гробовете останат безименни някой ден, когато всички от
родата си идат, никой няма да знае кой лежи в тях. Според мен имената
на починалите трябва да се изписват, докато все още има кой да си
спомня за хората, погребани в тях. Поне името на покойника трябва да
се посочи. Имам послание към тези роднини, които са в Турция или в
други страни: Елате и напишете имената на близките си върху
надгробните плочи, апелира Местан.
Мехмед Салих от село Бенковски не е на същото мнение. Според него
безименните надгробни камъни трябва да си останат така, за да се
превърнат в свидетели на историята.
Чупеха надгробните плочи с турски имена. И не само това. В този район
строят чешми за хаир, върху тях също изписваха имена на починали, в
чиято памет е чешмата. . Понеже бяха турски, и те бяха заличавани и
чупени. И нещо повече. На много места направиха общи гробища, където
караха насила мюсюлмани и християни да се погребват на едно място.
Нахит ДОГУ
0 коментара:
Публикуване на коментар